Жалба, подадена на 3 септември 2015 г. — Унгария/Съвет на Европейския съюз
(Дело C-647/15)
(2016/C 038/56)
Език на производството: унгарски

Страни
Жалбоподател: Унгария (представител: Z. Fehér)
Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя
В жалбата си Унгария моли Съда:
—
да отмени Решение (ЕС) 2015/1601 (1) на Съвета от 22 септември 2015 година за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция (наричано по-нататък „обжалваното решение“),
—
при условията на евентуалност, в случай че отхвърли първото искане, да отмени обжалваното решение по отношение на Унгария,
—
да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи
1.
Унгарското правителство счита, че член 78, параграф 3 ДФЕС не предоставя на Съвета подходящото правно основание за приемането на обжалваното решение. Член 78, параграф 3 ДФЕС не дава възможност на Съвета да приеме законодателен акт, нито следователно да приеме мерките, установени в обжалваното решение, по-конкретно тези, които предполагат изключение с обвързващ характер по отношение на законодателен акт, в настоящия случай Регламент (ЕС) № 604/2013 (2). От гледна точка на съдържанието му, обжалваното решение представлява законодателен акт — като се има предвид факта, че установява изключение по отношение на Регламент № 604/2013 — поради което неговото приемане не може да се основава на член 78, параграф 3 ДФЕС, който предоставя на Съвета единствено възможност да приема актове посредством процедура, която не е законодателна, т.е актове, които не са законодателни. В настоящия случай, ако въпреки твърдяното се стигне до заключение, че член 78, параграф 3 ДФЕС може да съставлява основанието за приемане правен акт, който предполага изключение по отношение на законодателен акт, унгарското правителство счита, че посоченото изключение не може да бъде от такова естество, че да засегне същността на законодателния акт и да лиши от съдържание неговите основни разпоредби, както е в случая с обжалваното решение.
2.
Мярка, въведена за период от 24 месеца — а в определени случаи и от 36 месеца — не е съвместима с понятието за „временни мерки“ по член 78, параграф 3 ДФЕС — при положение че освен това нейните последици надхвърлят и посочения период. Обжалваното решение превишава признатата на Съвета в член 78, параграф 3 ДФЕС възможност, като се има предвид, че за целта на определянето на нейния период на действие не е взет предвид периодът от време, необходим за приемането на законодателен акт на основание член 78, параграф 2 ДФЕС.
3.
Като е приел обжалваното решение, Съветът е нарушил член 293, параграф 1 ДФЕС, защото се е отклонил от предложението на Комисията, без да постигне единодушие.
4.
Обжалваното решение установява изключение по отношение на законодателен акт и съставлява от гледна точка на съдържанието си законодателен акт, поради което за целта на приемането му — дори да се предположи, че то е било възможно на основание член 78, параграф 3 ДФЕС — е трябвало да се спази правото на националните парламенти да изразяват становище по законодателните актове, признато в Протоколи № 1 и 2, приложени към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз.
5.
След извършената консултация с Европейския парламент Съветът е изменил съществено текста на проекта и въпреки това не го е внесъл за нова консултация с Европейския парламент.
6.
Към момента на приемането от Съвета не са били достъпни езиковите версии на проекта на решение на официалните езици на Съюза.
7.
Обжалваното решение е незаконосъобразно и поради това, че неговото приемане противоречи на член 68 ДФЕС и на заключенията, направени от Европейския съвет на заседанието му на 25 и 26 юни 2015 г.
8.
Обжалваното решение нарушава принципите на правна сигурност и нормативна яснота, тъй като не обяснява в редица аспекти как трябва да се прилагат неговите разпоредби, нито в какво отношение са същите с разпоредбите на Регламент № 604/2013. Сред тези неуточнени аспекти се откроява въпросът относно прилагането на процесуалните и гаранционните норми по отношение на приемането на решението за преместване, както и фактът, че обжалваното решение не установява ясно критериите за подбор за целите на преместването, нито урежда адекватно статута на молителите в държавата членка на преместване. Обжалваното решение противоречи на Женевската конвенция за статута на бежанците (3), тъй като лишава молителите от правото им да останат на територията на държавата членка, в която са подали молбата и позволява преместването им в друга държава членка, без да е непременно доказуемо наличието на материална връзка между молителя и държавата членка на преместване.
9.
Обжалваното решение нарушава принципите на необходимост и на пропорционалност. От една страна, като се има предвид, че при първоначалното предложение на Комисията Унгария е останала изключена от групата на държавите членки получатели, обжалваното решение не обосновава защо предвижда преместването на 120 000 лица, търсещи международна закрила. Като се има предвид, че в обжалваното решение не е предвидено никакво преместване от Унгария, изчисляването на първоначално предложения брой от 120 000 молители се превръща в дискреционно, лишено от връзка с положението, което фигурира в предложението на Комисията и на което в действителност твърди, че отговаря. Неприемливо е, особено когато става въпрос за временна мярка, приета в съответствие с член 78, параграф 3 ДФЕС, по отношение на почти половината от молителите, включени в нейното приложно поле, решението за окончателно преместване да се поставя в зависимост от бъдещи обстоятелства.
10.
При условията на евентуалност унгарското правителство твърди, че обжалваното решение нарушава принципа на пропорционалност по отношение на Унгария, като се има предвид, че макар да става въпрос за ноторен факт, че тя е държава членка, на чиято територия са влезли незаконно голям брой мигранти и че са подадени голямо количество молби за международна закрила, ѝ се налагат задължителни квоти в положение на държава членка на приемане. Обжалваното решение не спазва по отношение на Унгария разпоредбата на член 78, параграф 3 ДФЕС, тъй като не е съвместимо с изискването, установено в посочената разпоредба, мерките да могат да се приемат в полза на държави членки, засегнати от внезапен приток на граждани на трети страни — мярка, която спрямо една от тези държави членки въвежда само задължения.
(1)  ОВ L 248, стр. 80.
(2)  Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, стр. 31).
(3)  Женевска конвенция от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците, допълнена с Протокола от Ню Йорк от 31 януари 1967 г.

Full & Egal Universal Law Academy