1.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 38/43

Жалба, подадена на 3 септември 2015 г. — Унгария/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-647/15)

(2016/C 038/56)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Унгария (представител: Z. Fehér)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

В жалбата си Унгария моли Съда:

—

да отмени Решение (ЕС) 2015/1601 (1) на Съвета от 22 септември 2015 година за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция (наричано по-нататък „обжалваното решение“),

—

при условията на евентуалност, в случай че отхвърли първото искане, да отмени обжалваното решение по отношение на Унгария,

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Унгарското правителство счита, че член 78, параграф 3 ДФЕС не предоставя на Съвета подходящото правно основание за приемането на обжалваното решение. Член 78, параграф 3 ДФЕС не дава възможност на Съвета да приеме законодателен акт, нито следователно да приеме мерките, установени в обжалваното решение, по-конкретно тези, които предполагат изключение с обвързващ характер по отношение на законодателен акт, в настоящия случай Регламент (ЕС) № 604/2013 (2). От гледна точка на съдържанието му, обжалваното решение представлява законодателен акт — като се има предвид факта, че установява изключение по отношение на Регламент № 604/2013 — поради което неговото приемане не може да се основава на член 78, параграф 3 ДФЕС, който предоставя на Съвета единствено възможност да приема актове посредством процедура, която не е законодателна, т.е актове, които не са законодателни. В настоящия случай, ако въпреки твърдяното се стигне до заключение, че член 78, параграф 3 ДФЕС може да съставлява основанието за приемане правен акт, който предполага изключение по отношение на законодателен акт, унгарското правителство счита, че посоченото изключение не може да бъде от такова естество, че да засегне същността на законодателния акт и да лиши от съдържание неговите основни разпоредби, както е в случая с обжалваното решение.

Мярка, въведена за период от 24 месеца — а в определени случаи и от 36 месеца — не е съвместима с понятието за „временни мерки“ по член 78, параграф 3 ДФЕС — при положение че освен това нейните последици надхвърлят и посочения период. Обжалваното решение превишава признатата на Съвета в член 78, параграф 3 ДФЕС възможност, като се има предвид, че за целта на определянето на нейния период на действие не е взет предвид периодът от време, необходим за приемането на законодателен акт на основание член 78, параграф 2 ДФЕС.