СТАНОВИЩЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

N. JÄÄSKINEN

представено на 16 декември 2014 година ( 1 ) ( 2 )

Дело C‑498/14 PPU

срещу

(Преюдициално запитване,
отправено от Cour d’appel de Bruxelles (Белгия)

„Спешно преюдициално производство — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност в областта на родителската отговорност — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Член 11, параграфи 7 и 8 — Дете, чието обичайно местопребиваване е в една държава членка и което е отведено неправомерно в друга държава членка — Решение за отказ за връщане на детето, постановено в последната държава членка на основание член 13 от Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. — Законодателство на държавата членка по произход, което предоставя на специализиран съд изключителна компетентност да се произнася след такова решение — Последици за производството по същество, висящо пред друг национален съд, сезиран със спор относно родителската отговорност за детето“

I – Въведение

Запитването, отправено от Cour d’appel de Bruxelles (Белгия) с искане за разглеждане по реда на спешното преюдициално производство, се отнася до тълкуването на член 11, параграфи 7 и 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 ( 3 ) (наричан по-нататък „Регламент „Брюксел IIа“).

Запитването е отправено в рамките на съдебен спор между британски гражданин с местоживеене в Белгия и полска гражданка, живееща в Полша, относно родителската отговорност за детето им, което към момента на първото сезиране на белгийски съд е имало обичайно местопребиваване в Белгия, преди да бъде неправомерно отведено от майка си в Полша. Белгийските съдилища, които се произнасят последователно с решения, признават международната си компетентност да се произнесат по този спор, която не е оспорена от сезираните впоследствие от майката полски съдилища.

Едновременно с образуваните във връзка с родителската отговорност производства бащата подава искане да се постанови връщането на детето на основание на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. ( 4 ) (наричана по-нататък „Хагската конвенция от 1980 г.“). Това искане е отхвърлено от полски съд, както се допуска по изключение в член 13 от тази конвенция във връзка с член 11 от Регламент „Брюксел IIа“.

Тогава бащата сезира белгийския съд, който съгласно националните процесуалноправни норми има специална компетентност да разглежда въпроса за упражняването на родителските права върху детето след такова решение за отказ за връщане. В съответствие с тези норми сезирането на посочения съд води до спиране на производствата относно родителската отговорност за детето, които са висящи пред други белгийски съдилища, в настоящия случай е спряно висящото пред запитващата юрисдикция производство.

Последната юрисдикция пита Съда дали член 11, параграфи 7 и 8 от Регламент „Брюксел IIа“ е пречка за това държава членка ( 5 ) да приема такива норми за вътрешно разпределяне на компетентността, които водят, от една страна, до привилегироване на компетентността на специализиран съд в хипотезата на постановено в друга държава членка решение, с което се отказва връщането на детето, и от друга страна, до спиране на всяко производство, с което вече е сезиран друг национален съд, който по принцип е компетентен да постанови решение по същество.

II – Правна уредба

А– Хагска конвенция от 1980 г.

Всички държави — членки на Европейския съюз, са страни по Хагската конвенция от 1980 г., която влиза в сила на 1 декември 1983 г.

Съгласно член 1 от тази конвенция тя има за цел „да осигури незабавното връщане на децата, [отведени] или задържани [неправомерно] в някоя от договарящите държави“ и „да гарантира ефективното спазване на законите, свързани с упражняването на родителските права и правото на лични отношения, на една договаряща държава от другите договарящи държави“. В член 3 от нея се определят условията, при които отвеждането или задържането на дете се счита за неправомерно съгласно въпросната конвенция.

В глава III от Конвенцията, озаглавена „Връщане на децата“, се съдържа член 12 и параграф 1 от него предвижда, че „[к]огато детето е било [неправомерно отведено] или задържано по смисъла на чл. 3 и от датата на подаване на молбата пред съдебния или административния орган на договарящата държава, в която се намира детето, е изтекъл период от време, по-малък от една година от датата на [неправомерното отвеждане] или задържане, съответният орган разпорежда незабавното връщане на детето“.

Член 13, параграф 1, буква b) предвижда, че „[н]езависимо от разпоредбите на предходния член съдебният или административният орган на замолената държава не е задължен да разпореди връщането на детето, ако лицето, институцията или [органът], които се противопоставят на неговото връщане, установят, че […] съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация“.

Б– Регламент „Брюксел IIа“

10.

Съображения 12, 17, 18 и 33 от Регламент „Брюксел IIа“ гласят следното:

„(12)

Основанията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, създадени с настоящ[ия регламент], [са установени с оглед на висшия] интерес на детето и особено на критерия на близостта. Това означава, че компетентност[…] на първо място трябва да [имат съдилищата на] държавата членка [по] обичайното [местопребиваване] на детето, освен в няко[и] случаи на промяна на пребиваването на детето [или] по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност.

[…]

(17)

В случаите на неправомерно отвеждане или задържане на дете, връщането на детето трябва да се осъществи без закъснение, и за тази цел Хагската конвенция от […] 1980 г. трябва да продължи да се прилага, както е допълнена от разпоредбите на този регламент и особено на член 11. Съдилищата на държавата членка, в която[…] или към която детето е било неправомерно отведено или задържано, трябва да могат да се противопоставят на неговото или нейното връщане в особени, надлежно оправдани случаи. Въпреки това, това решение може да се замени от последващо решение на съда на държавата членка на обичайното [местопребиваване] на детето преди неправомерното му отвеждане или задържане. Ако това решение съдържа [разпореждане за] връщането на детето, връщането трябва да се осъществи, без да се изисква някаква специална процедура за признаване и изпълнение на това решение в държавата членка, в която детето е било [отведено] или задържано.

(18)

Когато съдът е решил да не се върне детето въз основа на член 13 от Хагската конвенция от 1980 г., той трябва да информира съда, ко[й]то е компетентен, или централн[ия орган] на държавата членка, в която детето има обичайно местопребиваване преди неправомерното [отвеждане] или задържане. Ако съдът в последната държава членка [не] е бил сезиран, този съд или централн[ият орган] трябва да уведоми страните. Това задължение не пречи централните органи също да информира[т] съответните публични органи в съответствие с националното си право.

[…]

(33)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите на Хартата на основните права на Европейския съюз. В частност, той желае да гарантира зачитането на основните права на детето, както са предвидени от член 24 [от] Хартата [н]а основните права на Европейския съюз“.

11.

Съгласно член 1, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква а) този регламент се прилага „независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до […] определяне, упражняване […] [на] родителската отговорност“ и по-специално „[до] правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения“. Член 2, точки 7 и 9—11 от Регламент „Брюксел IIа“ определя какво трябва да се разбира за целите на прилагането му съответно под понятията „родителска отговорност“, „право на упражняване на родителски права“, „право на лични отношения“ и „неправомерно отвеждане или задържане“.

12.

Членове 8—15 от раздел 2 на глава II от същия регламент, озаглавена „Компетентност“, се отнасят до „[р]одителска[та] отговорност. В член 8 се установява правило за „[о]бща компетентност“ на съдилищата на държавата членка, на чиято територия съответното дете е пребивавало обичайно към момента на образуването на производство относно родителската отговорност. Член 10, който урежда „[к]омпетентност[та] в случай на отвличане на дете“, предвижда, че съдилищата на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, запазват своята компетентност, докато детето придобие ново обичайно местопребиваване в друга държава членка, ако са изпълнени строгите условия, предвидени в този член.

13.

Член 11 от Регламента, озаглавен „Връщане на дете“, гласи следното:

„1. Когато лице, институция или друг орган, които имат право на упражняване на родителски права, сезира компетентните органи в държавите членки за издаването на решение въз основа на Хагската конвенция от […] 1980 г. […] за връщането на дете, което е било неправомерно отведено или задържано в държава членка, различна от държавата членка, където детето е имало [обичайно] местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, се прилагат параграфи 2—8.

[…]

3. Съдът, пред когото е подаден[а молбата] за връщане[…] в съответствие с параграф 1, действа експедитивно при разглеждането на [молбата], като използва най-бързите възможни процедури, които се предвиждат в националното законодателство.

[…]

4. Съдът не може да откаже връщането на дете въз основа на член 13[, буква b)] от Хагската конвенция от 1980 г., ако се установи, че са направени адекватни уговорки, осигуряващи защитата на детето след неговото завръщане.

[…]

6. Ако съдът е [постановил] решение за отказ за връщане на детето по силата на член 13 от Хагската конвенция от 1980 г., съдът незабавно трябва да изпрати копие или пряко, или чрез своя[…] централ[ен орган], от решението за отказ за връщане на детето и от съответните документи […] на компетентния съд или на [централния орган] на държавата членка, [в която] детето обичайно е [пребивавало] непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, както това е определено от националното законодателство. […]

7. Освен ако съдилищата в държавата членка, [в която] детето е имало обичайно местопребиваване[…] непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане[,] вече са били сезирани от една от страните, съдът или централн[ият] [орган], ко[й]то е получил[…] информацията, спомената в параграф 6, трябва да уведоми за нея страните и да ги покани да [представят становища пред] съда, в съответствие с националното законодателство, в рамките на три месеца от датата на уведомлението, така че съдът да може да разгледа въпроса за упражняването на родителските права върху детето.

Без да се засягат правилата за компетентността, съдържащи се в настоящия регламент, съдът прекратява делото, ако не е получил необходимите [становища] в рамките на срока.

8. Въпреки решението за отказ за връщане на детето[…] по смисъла на член 13 от Хагската конвенция от 1980 г., всяко последващо решение, което разпорежда връщането на детето, [постановено] от съда, който е компетентен[…] по смисъла на настоящия регламент[,] [подлежи на изпълнение] в съответствие с раздел 4 от глава III по-долу, за да се гарантира връщането на детето“.

В– Белгийско право

14.

Член 1322 decies от белгийския Съдебен кодекс, добавен със Закон от 10 май 2007 г. ( 6 ) и изменен със Закон от 30 юли 2013 г. ( 7 ), предвижда:

„§ 1. Решението за отказ за връщане на детето, постановено в друга държава, и придружаващите го документи, изпратени на белгийския централен орган съгласно член 11, [параграф] 6 от Регламент [„Брюксел IIа“], се изпращат с препоръчано писмо с обратна разписка на секретаря на първоинстанционния съд в района на апелативния съд, в чийто съдебен район детето обичайно е пребивавало непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане.

§ 2. След получаване на документите и най-късно в срок от три работни дни секретарят съобщава с препоръчано писмо с обратна разписка на страните и на прокуратурата информацията, посочена в член 11, [параграф] 7 от Регламент [„Брюксел IIа“]. Препоръчаното писмо с обратна разписка съдържа […] покана към страните да представят становище в секретариата в срок от три месеца от съобщаването. С представянето на тези становища се сезира съдът за семейноправни спорове, действащ като първа инстанция.

[…]

§ 4. Със сезирането на съда за семейноправни спорове се спират производствата, образувани пред съдилища по спорове в областта на родителската отговорност или свързани с тях спорове.

[…]

§ 6. Решението във връзка с упражняването на родителските права по член 11, [параграф] 8 от Регламент [„Брюксел IIа“] може по искане на една от страните да се отнася и до правото на лични отношения, в случай че с него се разпорежда връщането на детето в Белгия.

[…]“.

15.

Освен това член 633 septies от същия кодекс, изменен с посочения Закон от 30 юли 2013 г., предвижда, че „[и]сканията по член 1322 decies са подсъдни само на съда за семейноправни спорове в района на апелативния съд, в чийто съдебен район детето обичайно е пребивавало преди неправомерното отвеждане или задържане“.

III – Спорът в главното производство, преюдициалният въпрос и производството пред Съда

16.

Детето, до което се отнася спорът в главното производство, е родено на 21 декември 2011 г. в Полша от баща, който е британски гражданин, пребиваващ в Белгия от 1986 г., и от майка — полска гражданка, която понастоящем пребивава в Полша, като те не са сключили брак.

17.

През юли или август 2012 г., а именно когато детето е било на около седем месеца, майката се установява с него в Брюксел. През целия период на пребиваването им в Белгия детето е с постоянен адрес при майка си, но се среща редовно с баща си.

18.

През август и септември 2013 г. родителите участват в процедура по медиация на местно равнище, за да постигнат споразумение по въпроса за алтернативното местоживеене на детето, но не постигат съгласие.

19.

На 16 октомври 2013 г. майката заминава в Полша с детето, вероятно с намерението да се установи там, без да е получила предварително съгласието на бащата.

20.

На 18 октомври 2013 г. бащата сезира Съда за ненавършили пълнолетие лица, Брюксел ( 8 ), който да се произнесе по-специално по въпросите за упражняването на родителските права върху и по местоживеенето на детето.

21.

Освен това на 23 октомври 2013 г. бащата сезира съдията по обезпечителното производство на Първоинстанционен съд, Брюксел, с искане да му предостави временно и по спешност правото да вижда и взима детето всеки втори уикенд. Впоследствие, след като е осъзнал факта, че майката е заминала трайно с детето, той променя исканията си.

22.

Едновременно с различните производства, образувани във връзка с родителската отговорност ( 9 ), на 20 ноември 2013 г. бащата сезира белгийския централен орган с искане за незабавно връщане на детето в Белгия на основание на Хагската конвенция от 1980 г.

23.

С определение от 19 декември 2013 г. съдията по обезпечителното производство на Първоинстанционен съд, Брюксел, отхвърля повдигнатото от майката възражение за липса на международна компетентност и като уважава последните искания на бащата, му предоставя по-специално временно изключителното упражняване на родителските права и правото детето да живее основно с него.

24.

С решение от 13 февруари 2014 г. Районен съд, Плонск (Полша), установява, че детето неправомерно е отведено от майка си и че преди това отвеждане неговото обичайно пребиваване е било в Белгия, но като прилага изключението по член 13, параграф 1, буква b) от Конвенцията, той все пак отхвърля искането на бащата за връщане на детето.

25.

С решение от 26 март 2014 г. Съдът за ненавършили пълнолетие лица, Брюксел, се обявява за международно компетентен да постанови решение по същество във връзка с родителската отговорност, като не приема доводите в обратен смисъл на майката, изведени от член 15 от Регламент „Брюксел IIа“ ( 10 ). Като допуска предварително изпълнение, той постановява по същество, че родителските права се упражняват съвместно от родителите, че детето трябва да живее основно с майката и че бащата има право да го вижда и взема всеки втори уикенд, като трябва да пътува на свои разноски до Полша.

26.

На 10 април 2014 г., след като получава от полския централен орган препис от решението за отказ за връщане на детето, постановено на 13 февруари 2014 г., и копия от свързаните с това решение документи, белгийският централен орган изпраща преписката в секретариата на Първоинстанционен франкофонски съд, Брюксел. Страните са поканени да представят становища, за да може този съд да разгледа въпроса за упражняването на родителските права върху детето съгласно член 11, параграф 7 от Регламент „Брюксел IIа“ и член 1322 decies от белгийския Съдебен кодекс. На 9 юли 2014 г. бащата представя становище, вследствие на което съгласно член 1322 decies, параграф 2 този съд се приема за сезиран и съгласно параграф 4 от същия член съответно се спират всички производства, които вече са образувани пред други белгийски съдилища, сезирани със спор относно родителската отговорност за същото дете.

27.

Тъй като бащата обжалва решението на Съда за ненавършили пълнолетие лица от 26 март 2014 г., с междинно решение от 30 юли 2014 г., постановено неприсъствено по отношение на майката, Cour d’appel de Bruxelles [Апелативен съд, Брюксел] потвърждава международната компетентност на белгийския съд да постанови решение по същество по въпросите за родителската отговорност. След като обаче констатира, че междувременно председателят на Първоинстанционен съд, Брюксел е бил сезиран с искане на основание член 11, параграфи 6 и 7 от Регламент „Брюксел IIа“, Cour d’appel не се произнася с решение по същество. Той иска от белгийския централен орган да му изпрати всички документи от преписката, предоставена на този съд съгласно член 1322 decies от белгийския Съдебен кодекс. Като привременни мерки, до изхода на производството по член 11, параграфи 6—8, той разпорежда на майката да съобщи на бащата новия адрес, на който пребивава с детето, и предоставя на бащата право на лични отношения с детето, което трябва да се упражнява в Полша. От акта за преюдициално запитване става ясно, че тези привременни мерки не са изпълнени от майката.

28.

Поради влизането в сила на 1 септември 2014 г. на посочения Закон от 30 юли 2013 г. делото, което е образувано във връзка с полското решение за отказ за връщане на детето и с което е бил сезиран председателят на Първоинстанционен съд, Брюксел, е възложено на новосъздадения Съд за семейноправни спорове, Брюксел ( 11 ). С окончателно решение от 8 октомври 2014 г. по искане на бащата последният препраща делото на Cour d’appel de Bruxelles, тъй като „[бащата] е сезирал белгийските съдилища преди неправомерното отвеждане на детето по смисъла на член 11[, параграф] 7 от Регламент [„Брюксел IIа“] и производството по същество е висящо пред [този съд]“.

29.

Cour d’appel de Bruxelles обаче приема, че предвид текста на член 1322 decies от белгийския Съдебен кодекс той не може да се счита за валидно сезиран с акта за препращане ( 12 ). Тъй като този съд си задава въпроси относно съвместимостта на националните норми с разпоредбите на Регламент „Брюксел IIа“, а следователно и относно собствената си компетентност да се произнесе по спора в главното производство, с решение от 7 ноември 2014 г., което постъпва в Съда на 10 ноември 2014 г., той решава да спре производството ( 13 ) и да постави следния преюдициален въпрос:

„Може ли член 11[, параграфи] 7 и 8 от Регламент [„Брюксел IIа“] да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка:

–

да привилегирова в случаите на отвличане на дете от единия родител специализация на съдилища във воденето на предвиденото в тези [разпоредби] производство дори когато пред друг съд вече е образувано производство по същество относно родителската отговорност за детето?

–

да отнема на съда, пред който е образувано производство по същество относно родителската отговорност за детето, компетентността да се произнася по упражняването на родителските права върху него, при положение че той е компетентен както по силата на международноправните, така и на вътрешноправните норми да се произнася по въпросите, свързани с родителската отговорност за детето?“.

30.

Запитващата юрисдикция иска главно да се приложи спешното преюдициално производство, предвидено в член 107 от Процедурния правилник на Съда, и при условията на евентуалност — бързото производство по член 105 от същия правилник. На 18 ноември 2014 г. компетентният съдебен състав решава да разгледа делото по реда на спешното преюдициално производство.

31.

Писмени становища пред Съда представят белгийското правителство и Европейската комисия, които са представлявани в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, проведено на 11 декември 2014 г.

IV – Анализ

А– Уводни бележки

32.

В самото начало считам, че ще е полезно да се очертае предметът на настоящото преюдициално запитване с цел да се разграничат установените обстоятелства от тези, които са проблемни за запитващата юрисдикция.

33.

В сравнение с предходни дела, с които Съдът е бил сезиран, особеният характер на това дело се дължи на това, че в основата му е спор за компетентност не между съдилища от различни държави членки, а между съдилища от една и съща държава членка ( 14 ). Всъщност от преписката по делото става ясно, че полските съдилища не оспорват преценката на белгийските съдилища, че собствената им международна компетентност по въпросите на родителската отговорност е учредена ( 15 ) съгласно членове 8 и 10 от Регламент „Брюксел IIа“ по мястото, където е било обичайното местопребиваване на детето към момента на сезирането им и преди считаното за неправомерно отвеждане.

34.

По отношение на последното бих искал да отбележа, че е установено също, че в конкретния случай е налице нарушение на правото на упражняване на родителските права на бащата, придобито по силата на закона, по смисъла на член 2, точки 9 и 11 ( 16 ) от Регламента, като се има предвид, че към момента, в който детето е отведено от майката в Полша, не е било постановено съдебно решение в това отношение ( 17 ).

35.

Бих искал да добавя, че въпреки неправомерното отвеждане белгийските съдилища, които до момента са се произнесли по същество, не възразяват съществено срещу това детето да живее основно в дома на майката ( 18 ), като следва да се има предвид, че след въпросните решения настъпват нови обстоятелства според бащата, а именно настоящото противопоставяне на майката на преките му контакти с детето. За сметка на това полски съд отказва да уважи искането на бащата за връщането на детето в Белгия на основание на Хагската конвенция от 1980 г., допълнена с разпоредбите на Регламент „Брюксел IIа“ ( 19 ).

36.

Настоящото искане за тълкуване на член 11, параграфи 7 и 8 от посочения регламент е направено именно в контекста на решението за отказ за връщане. В това отношение запитващата юрисдикция поставя на Съда съдържащ два аспекта въпрос, отнасящ се по същество до определянето с национална правна разпоредба на съда — сред съдилищата на държавата членка, в която е било обичайното местопребиваване на детето преди отвеждането — който трябва да се счита за компетентен да се произнесе по това как да се процедира след такова решение.

37.

Първият аспект на този въпрос се отнася до това дали посочените разпоредби позволяват на държава членка да избере специализация на компетентните в това отношение съдилища, включително когато пред друг съд в тази държава вече има висящо производство относно родителската отговорност за неправомерно отведеното дете. При утвърдителен отговор, вторият аспект на въпроса се отнася до компетентността на такъв специализиран съд, за да се определи по-специално дали законодателството на дадена държава може да предвиди, че със сезирането на този съд се спира всяко друго висящо производство с такъв предмет в тази държава.

38.

Докато запитващата юрисдикция клони към тълкуване на посочените в преюдициалното запитване разпоредби, което би се противопоставило на тези две възможности, белгийското правителство и Комисията защитават противоположната теза. Според мен последната позиция е правилна с оглед на телеологичното тълкуване на посочените разпоредби от Регламент „Брюксел IIа“.

Б– По представената на Съда проблематика

1. По присъщия режим на релевантното право на Съюза

39.

За да се разберат по-добре спорните моменти по настоящото дело, най-напред следва да се посочат ключовите елементи на конкретния режим по член 11 от Регламент „Брюксел IIа“ за подпомагане на незабавното връщане на отвлечено дете в държавата, в която е пребивавало преди неправомерното отвеждане. С установените в тази връзка правила се цели засилване в отношенията между държавите членки на ефективността на въведения с Хагската конвенция от 1980 г. механизъм, макар сама по себе си тази конвенция да остава приложима в рамките на Съюза ( 20 ).

40.

Съгласно член 11, параграф 1, когато детето е било неправомерно отведено или задържано в друга държава членка, единият от носителите на правото на упражняване на родителски права има възможност да поиска връщането му от компетентните органи на тази държава на основание на Хагската конвенция от 1980 г. В съображение 17 от Регламент „Брюксел IIа“ се посочва, че съдилищата на държавата членка, в която детето е било отведено „трябва да могат да се противопоставят на неговото или нейното връщане в особени, надлежно оправдани случаи“. Това важи по-специално ако „съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане“, както предвижда член 13, буква b) от тази конвенция. Все пак от член 11, параграфи 3—5 следва, че връщането без закъснение на детето съставлява принципът, а отказът за връщане трябва да остане изключение. Следователно във въведената с Регламент „Брюксел IIа“ система, за разлика от определената в тази конвенция, противопоставянето на посочените съдилища на връщането на детето невинаги слага край на спора относно неговото връщане.

41.

Ако е постановено решение, с което се отхвърля искането за връщане въпреки ограниченията по Регламент „Брюксел IIа“, в съображение 17 от него е добавено ограничение, съгласно което „това решение може да се замени от последващо решение на съда на държавата членка на обичайното [местопребиваване] на детето преди неправомерното му отвеждане или задържане“. Съдебното решение, с което се отказва връщането на детето, донякъде е само защитна, обезпечителна мярка ( 21 ), основана на съображението, че детето би било застрашено при връщане в държавата, от която е било неправомерно отведено. Все пак по силата на член 8 от този регламент именно съдилищата на тази държава членка обичайно са компетентни да се произнасят по същество по дела относно родителската отговорност за детето, поради което се предвижда, че в подобна хипотеза те имат „решаваща дума“ ( 22 ), що се отнася по-специално до упражняването на родителските права върху детето, за разлика от уредбата, предвидена в Хагската конвенция от 1980 г.

42.

Бих искал да добавя, че Европейският съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) подчертава, че съгласно практиката на Съда в контекста на Регламент „Брюксел IIа“ съдилищата на държавата членка по обичайното местопребиваване трябва да защитават основните права на засегнатите страни ( 23 ). Това означава по-конкретно, че те трябва да запазят висшия интерес на детето, който не съвпада задължително с интереса на неговите родители, в съответствие с член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., но с уточнението, че в областта на международното отвличане на деца задълженията, които този член предвижда за държавите, се тълкуват с оглед на изискванията на Хагската конвенция от 1980 г. ( 24 ).

43.

За да може положението на детето да бъде преразгледано с оглед на всички релевантни доказателства, член 11, параграф 6 от Регламент „Брюксел IIа“ задължава съда на държавата членка, в която то се намира, постановил решение за отказ за връщане на основание член 13 от посочената конвенция, от една страна, да уведоми за него „съда, ко[й]то е компетентен[…] или централн[ия орган] на държавата членка, в която детето има обичайно местопребиваване“ ( 25 ), и от друга страна, незабавно да му изпрати препис от това решение, както и копия от всички свързани с него документи, „както това е определено от националното законодателство“.

44.

Предвид текста на член 11, параграф 6, който няма за цел и не позволява да се установи кое от съдилищат