Жалба, подадена на 18 ноември 2009 г. от Royal Appliance International GmbH срещу решението на Първоинстанционния съд (първи състав), постановено на 15 септември 2009 г. по дело T-446/07 — Royal Appliance International GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели); други страни в производството: BSH Bosch и Siemens Hausgeräte GmbH
(Дело C-448/09)
2010/C 24/56
Език на производството: немски

Страни
Жалбоподател: Royal Appliance International GmbH (представители: K.-J. Michaeli, Rechtsanwalt, M. Schork, Rechtsanwältin)
Други страни в производството:
—
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
—
BSH Bosch и Siemens Hausgeräte GmbH

Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 15 септември 2009 г. по дело T-446/07;
—
да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация от 3 октомври 2007 г. по преписка R 572/2006-4;
—
да се осъдят ответникът и встъпилата страна да понесат собствените си съдебни разноски и да заплатят съдебните разноски на жалбоподателя както в първоинстанционното производство така и в производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи
Жалбата е насочена срещу решението на Първоинстанционния съд, с което се потвърждава решението на апелативния състав на Службата за хармонизация от 3 октомври 2007 г. Първоинстанционният съд и апелативният състав са на мнение, че между германската марка „sensixx“, на която е направено позоваване в процедурата по възражение, и заявената марка „Centrixx“ за стоката „прахосмукачка“ съществува вероятност от объркване. Марката, на която е направено позоваване в процедурата по възражение, била окончателно заличена след деня, в който е прието решението на апелативния състав, и преди съдебната заседание в Първоинастнционния съд. Той отхвърля подадената по-рано молба за спиране на производството и разглежда като правно нерелевантна отмяната на марката, на която е направено позоваване в процедурата по възражение, тъй като отмяната не била част от фактическата и правна обстановка на спора, с който е сезиран апелативният състав, поради което и Първоинстанционният съд не трябвало да вземе това предвид.
Според жалбоподателя, Първоинстанционният съд не е взел предвид правните предпоставки на основанието за спиране по член 77 от своя Процедурния правилник, като не е отчел отмяната на марката, на която е направено позоваване в процедурата по възражение. Определящото за спора в конкретния случа изменение на фактическата обстановка засягало валидността на марката, на която е направено позоваване в процедурата по възражение—обстоятелство, върху което жалбоподателят не може да влияе. Изменението обезсилвало основанието за възражение срещу заявката за марка и трябвало задължително да бъде взето предвид. Това се налагало от основното право на собственост на жалбоподателя, което включвало заявката за марка. Вследствие на отказа му да вземе предвид предстоящото решение на Oberlandesgericht München за заличаване, съответно да вземе предвид марката, на която е направено позоваване в процедурата по възражение, Първоинстанционният съд изследва сходството на знаците на две марки, една от които към момента на постановяване на решението била почти напълно заличена. Така се нарушавал член 45 от Регламента за марката на Общността (наричан по-нататък РМО), тъй като към момента на постановяване на решението на Първоинстанционния съд вече на съществували права на трети лица, тъй като заличаването на марката, на която е направено позоваване в процедурата по възражение, било установено в максимална степен. Самите общностни съдилища допускали изключения от забраната за вземане предвид на новонастъпили обстоятелства, като приели, че съдебните решения на национални съдилища могат да бъдат взети предвид дори тогава, когато се представят за първи път в производството пред Първоинстанционния съд. Това, по-специално, било така, когато жалбоподателят изобщо не може да влияе на момента, към който се приема решението на апелативния състав, което, както в конкретния случай, е прието малко преди изтичането на неподлежащия на доказване период на използване на марката, тъй като моментът, към който се приема решението, попада изцяло в преценката на апелативния състав. Решение, базирано на подобно произволно основание за регистрация на марката, противоречало на смисъла и целта на общностното право.
Жалбоподателят се оплаква, освен това, от неправилно прилагане на член 8, параграф I, буква б) РМО. Първоинстанционният съд не бил изпълнил в достатъчна степен задълженията си за проверка и за мотивиране. По-специално, той не взел предвид релевантни обстоятелства относно разглежданите в конкретния случай стоки и техните последици за потребителя и така приложил неправилни критерии за проверка на въпроса относно степента на внимание и сходството между стоките. Първоинстанционният съд не претеглил по еднакъв начин общите неща между стоките и разликите между тях при изследване на въпроса за сходството на марките, като по-специално е изходил от нерелевантни общи неща при преценката на сходството с оглед на формата на шрифта. Той не отчел произношението на заявената марка от съответните германски потребители и само допълнително увеличил оспорваната със жалбата противоречивост в преценката на фонетично и концептуално сходство, като потвърждава позоваването на „center“, но отрича асоциация с този термин. Той не взел предвид основни правила на фонетично възприемане, като приел особено звучно произношение за окончанието на думата „xx“ и изопачава изложената от жалбоподателя фактическа обстановка, считайки че жалбоподателят отрича ясно значение на двете марки. На последно място, Първоинстанционният съд неправилно изследва предпоставките за вероятност от объркване, като не разяснява степента на внимание на потребителите към момента на покупката и следователно по неправилен от правна гледна точка начин потвърждава равнопоставеност на фонетичното и визуалното възприемане.

Full & Egal Universal Law Academy